Подпокривни мембрани – Как да удължим живота на покрива

Подпокривните мембрани (или по-точно парни бариери или паронепропускливи фолиа и паропропускливи водонепропускливи мембрани) са задължителна част на днешното модерно строителство.

Някога беше прието покривите да се изграждат с два вентилиращи слоя, като единственото изискване към подпокривните мембрани беше преди всичко водонепропускливост, т.е. защита срещу проникването на дъжд и сняг. Затова беше възможно да се използват битумни паронепропускливи покрития, както и други паронепропускливи фолиа.

Съвременният стил на изграждане на покриви, а с това и влагането на топлоизолационни материали и съпътстващи елементи, предполагат използване на високотехнологични материалигарантиращи дълготрайност на конструкцията.

   

OСНОВНА РОЛЯ НА ПОДПОКРИВНИТЕ МЕМБРАНИ

1. Парна бариера – предотвратява рязкото проникване на водна пара от отопляваното помещение в покривната конструкция, където може да кондензира. 

Ако използвате подпокривното пространство като място за живеене (а не като необитаем таван), с ежедневното си пребиваване в него и с всички ваши дейности създавате водна пара, т.е. влага (готвене, къпане, гладене, пране, сушене на дрехи и пр.).

Когато влажният и топъл въздух от вътрешността на помещението преминава през кухините и пукнатините в конструкцията към по-студените зони на обекта, водната пара в него може да се превърне във вода. Тази кондензация представлява идеална среда за гъбички и мухъл.


В зависимост от мястото, размерите и дълбочината на проникване строителните елементи, които се намират в непосредствена близост до това място, могат да бъдат увредени. Нещо повече, ако влагата проникне в изолационния материал, изолационните му свойства се влошават в сравнение със сухия материал. Намалените топлоизолационни свойства водят до натрупване на влага в конструкцията, предизвиквайки верижна реакция, която неминуемо води до сериозни щети по нея. Парната бариера контролира този процес и затова се вгражда под изолацията, т.е. от вътрешната страна.


2. Паропропускливата водонепропусклива мембрана – предотвратява проникването на дъжд и сняг в покривната конструкция (водонепропусклива – затова се полага от горната страна на изолацията, от външната страна), но и дава възможност на водната пара, която евентуално е проникнала в покривната конструкция на жилищното помещение, безпрепятствено да премине през нея навън (затова трябва да бъде същевременно и паропропусклива).

   

ЗА ВОДНАТА ПАРА И КОНДЕНЗАЦИЯТА

  • Водна пара се появява при изпаряването на вода при всякакви температури (скоростта на изпаряване се влияе от температурата, въздушното течение и наличното количество водна пара във въздуха). При наличие на водна пара протича процес, наречен дифузия на водната пара.

 

  • Дифузията на водна пара е явление, при което молекулите на водната пара се движат от място с по-висока концентрация (по-високо налягане) към място с по-ниска концентрация (по-ниско налягане) с тенденция към изравняване. Дифузията на водната пара е желателна за подобряване комфорта в жилищното помещение и не предизвиква вредни последствия за строителните елементи, освен в случай на поява на кондензация на водна пара.


  • Кондензация на водна пара се явява в два случая. Когато въздухът се пренасити с водна пара и когато наситеният въздух се охлади, явлението е известно като „оросяване“. Проблемите на дифузията и кондензацията на водната пара са директно свързани с паропропускливостта на материала.

 

  • Sd-стойността е параметър, който описва съпротивлението, което строителният материал има срещу проникване на водна пара. Колкото по-висока е Sd-стойността, толкова по-голямо е съпротивлението на строителния материал срещу проникване на водна пара. Обратно, колкото по-малка е Sd-стойността, толкова по-малко е съпротивлението срещу проникване на водна пара. Затова тази стойност е важен критерий за правилния избор на строителни материали, включително и подпокривни мембрани и парни бариери(фолиа).

   

ВИДОВЕ МЕМБРАНИ СПОРЕД Sd-СТОЙНОСТТА

  • Паропропускливи-водонепропускливи мембрани: мембраните със Sd-стойност, по-ниска от 0,5 м, са паропропускливи и се прилагат в съвременното строителство на покривни конструкции с един вентилиращ слой. Тяхната паропропускливост дава възможност за преминаване на водна пара от изолацията през подпокривната мембрана.

 

  • Активна парна бариера: мембрани със Sd-стойност от 2-5 м се причисляват към активните парни бариери, т.е. пароизолационни мембрани, които предотвратяват проникване на водна пара от вътрешността в топлоизолацията.

 

  • Парни бариери (паронепропускливи фолиа): фолиата със Sd-стойност над 20 м се прилагат при традиционните покривни конструкции с два вентилиращи слоя (над и под подпокривната мембрана или дъсчената облицовка), като водната пара от изолацията не се отвежда през подпокривното фолио, а в долния вентилиращ слой, който се намира под подпокривното фолио съответно под дъсчената облицовка. 

   

LDS СИСТЕМА

Подпокривните мембрани и фолиа се използват в системата на скатна покривна конструкция, за която Knauf Insulation предлага изключително решение.

Става дума за LDS системата (Luftdicht-Dämmsystem – херметична изолационна система). Това е енергийно ефективна система, която осигурява максимален комфорт в подпокривното пространство при значителна икономия на енергия.

Предимството на LDS системата се проявява в изключителната топлинна защита (комбинация от каменна и стъклена минерална вата), която е допълнително подобрена чрез отлично уплътняване и ветрозащита, а именно чрез LDS мембрани.


  • Уплътненост (Airtightness): единствено херметичната конструкция може да задържи топлия въздух вътре, а студения отвън. С предотвратяването на протока на въздух – т.е. на неконтролирания проток на въздух през връзки и пукнатини в обекта, се увеличава жизненият комфорт и енергийната ефективност, като в резултат на това намаляват сметките за отопление и охлаждане. Строгите изисквания на строителните разпоредби за подобряване на енергийната ефективност правят темата за уплътнеността все по-важна. Освен това уплътнеността защитава целия обект и материалите, от които е изграден, от увреждания, удължавайки експлоатационния срок на обекта.
     


 

  • Ветрозащита (Wind protection): отнася се преди всичко за случаите, когато изолацията е директно под покривното покритие. Ефективността на изолацията може да намалее значително, когато има инфилтриране на въздух и „ефект на изстудяване“ заради течение. Със защитните мембрани, които са съставна част от системата LDS, този ефект се свежда до минимум.

   

РЕЗЮМЕ

  • Прекалената въздушна циркулация води до ненужна загуба на топлина и влошаване на комфорта в резултат на циркулацията на студен въздух.
  • Строгите строителни разпоредби които изискват по-добра енергийна ефективностпоставят въпроса за уплътнеността на първо място.
  • Целта би трябвало да бъде „добре уплътнявай – правилно проветрявай“. Сградите обаче не бива да са и прекалено уплътнени, нещо повече, необходимо е да се осигури правилното им вентилиране.
  • За да се осигури правилна уплътненост, всичко трябва да се вземе предвид още при проектирането. Много по-просто е да се проектира и изгради уплътнено жизнено пространство, отколкото допълнително да се извършват ремонти във влажна къща.

 

Върнете се в началото